|
|
СБГ: На колко години си?
Р: 28 г.
СБГ: Къде живееш?
Русе
СБГ: От колко време караш скейт?
Р: Започнах през ’89 г., досега това прави 16 години
СБГ: Как започна всичко?
Р: Спомням си, че като бях на 10-11 години видях по телевизията откъс от репортаж за скейт състезание. Това беше най-страхотното нещо, което бях виждал. Тогава разбрах, че ще се занимавам със скейт.
СБГ:Преди беше много трудно да намериш необходимото скейт оборудване. Ти как се справяше с този проблем през годините?
Р: За първи път видях скейт на живо в 4 клас. Такова нещо в България тогава не можеше да се намери. Няколко години по-късно на мой приятел му донесоха от Русия. Но истинското навлизане на скейтбординга у нас стана, когато започнаха да произвеждат “ Перла” skateboards във Варна. Това беше края на 80-те години на м.в. А големия бум беше отварянето на магазин за професионални дъски във Варна през 90-та. След средата на 90-те години всичко замря. Да си намериш дъска или колела беше истинско изпитание. Тогава обаче за мен бяха най-хубавите години. Повечето скейтъри от цялата страна се познаваха и си помагаха, гостуваха си един на друг. Нещо като общество, което се опитва да запази малкото, което има.
СБГ: Какво мислиш за скейтбординга в България? Според теб какво трябва да се направи, за да се подобри сегашното положение?
Р: Скейтбординга все повече заприличва на мода. От комерсиална гледна точка това е добре. Това значи оборот за магазините, пари за състезания, спонсорства за талантливите деца, дори наши собствени фирми за скейт. Това са начините за развитие на сцената. От друга страна връзките в това общество се разкъсват. Все по-малко хора гледат на останалите като на съмишленици. Вече не се усеща, че всички сме заедно в нещо, което обичаме.
СБГ: Любими места за каране?
Р: Предполагам, че това е паметника пред Операта в Русе. Това е моят everyday spot. Има и един малък парк в Силистра – ходим по един или два пъти през лятото. Всяко място е хубаво, когато си с приятели.
СБГ: Техника или хамъри?
Р: Повече харесвам техниката. Тя е и по-приложима в България като стил на каране заради архитектурата тук. Разбира се, харесвам и хамърите, но не мога да издържа цял филм на Zero например. Естествено, те са невероятни скейтъри и аз осъзнавам колко трудни са нещата, които правят, но за мен скейтбординга не е само трудни каскади.
СБГ: Любим трик?
BS Tailslide
СБГ:. Любими скейтъри?
Р: Това са тези, които не просто изпълняват трикове, а вкарват душа и стил в това, което правят. Такива, които карат повече с главата си, отколкото с крака. Харесвам Jeremy Wray, Peter Smolik, Marc Johnson, Chris Haslam, Chris Dobstaff, PJ Ladd, Mark Appleyard
СБГ: Какво ти дава скейтборда?
Р: Дава ми самоличност, посока, изгражда характер, развива въображението, дава удоволствие и тонове болка.
СБГ: Свириш и пееш в пънк бандата Spot. Нека си поговорим малко за нея. От кога съществува групата?
Р: От 1994, но тогава бяхме с друго име.
СБГ: Сменили сте няколко имена, защо накрая се спряхте точно на Spot? Какво всъщност означава Spot?
Р: Spot е мястото, където се събират и карат скейтърите. Обикновено това са паметници, паркове, фонтани...там, където има ръбове, стъпала, парапети, виражи.
СБГ: Като какви се определяте?
Р: Преди се определяхме като скейтъри, свирещи пънк. Сега се определяме като пънкари, каращи скейт.
СБГ: Много хора останаха изненадани от новия албум. Втвърдили сте звученето, а също така повечето от текстовете са силно политизирани и засягат различни социални теми. На какво се дължи тази промяна?
Р: Такава е музиката, която харесваме. За тези, които ни познават и знаят кои са любимите ни групи не вярвам да е изненада. Просто с този албум се доближихме до това, което търсехме. Така че не бих го нарекъл промяна. По-скоро развитие.
СБГ: В една от песните отправяте сериозна критика срещу правителството, а тази година предстоят избори. Мислиш ли, че едно ново правителство би ни решило проблемите?
Р: Никое правителство никога няма да реши проблемите на хората. Нито пък ще ни отведе до така жадуваните свобода и щастие. Ние индивидуално трябва да намираме решения. Ако отделния индивид намери своето място в обществото и то заработи като машина, която няма нужда от управлението на бюрократичния апарат, тогава няма да имаме нужда от правителство. Хората трябва да почнат да мислят сами за себе си, а не да чакат някой да ги спаси, да им посочи верния път или да премахне тяхното нещастие. Основната цел на пънка като движение е постигането на този утопичен строй – т. нар. анархо-социализъм, в който всички същества (не само хората) са свободни. Ако всички имаха висок морал, чувство за отговорност и състрадание нямаше да има нужда от закони и правителства.
СБГ: Напоследък пънк музиката доста се комерсиализира. Появиха се много групи пеещи за момичета, танци, партита и т.н. Какво мислиш за тези candy пънк банди, за големите музикални компании и MTV?
Р: Всяко чудо за три дни. Тъй като пазарът на класическите boy/girl групи се насити, компаниите и MTV бяха принудени да измислят нещо друго за да запазят печалбите си. Така се появиха групи от нов тип. Като цяло рецептата е същата, но с малката подробност, че момчетата не само са хубави, пеят и танцуват, но и свирят на китари. Нещо като хибрид между куклата Кен и Аксел Роуз.Не вярвам обаче това да навреди на пънка по някакъв начин, тъй като двата стила съществуват на съвсем различни нива. Притеснява ме обаче начина, по който музикалната индустрия промива мозъците на младежта в САЩ и големите европейски страни. Излез и си купи нови обувки или телефон, направи си прическа, бъди в крак с модата. Не обръщай внимание на това, че Земята загива, децата в Африка продължават да гладуват или измират от СПИН. За тях войните, болестите и катаклизмите не са нищо повече от образи от компютърна игра.
СБГ: Какво ново да очакваме от вас?
Р: The same old shit.
СБГ: Освен скейта и музиката, какво друго обичаш да правиш?
Р: Обичам да съм с жена ми и сина ми. Надявам се да стана добър баща.
СБГ:Ако знаеше, че ти остава един ден живот, какво би правил през него?
Р: Предполагам това, което правя всеки ден. Доволен съм от живота, който имам.
СБГ: Последни думи?
Р: Не ме бива в лозунгите или да казвам на другите какво да правят. Нека последните думи останат за вас.
За да разберете повече за Spot, посетете:
www.spot-band.tk
|
|
|
