..: SkateBG :..

Полу-манифест на Колектив Черна Котка

"Ние можем да се превърнем в медийни личности, но това винаги ще бъде според техните определения. Писна ни да живеем според очакванията на другите хора, когато нашите собствени са значително по-високи. Интелигентността изглежда може да бъде игнорирана толкова лесно, когато не обслужва модните тенденции." - CRASS

Днес съществуват толкова много различни стилове музика и тъй като са толкова много, в крайна сметка се лимитираме до няколко определени жанра, които ни харесват най-много и пасват на нашата индивидуалност. Голямото разнообразие от музикални форми е резултат от навлизането на все повече технологии на разположение на музикантите, смесване на култури и традиции и т.н., но най-вече заради все по-голямото въздействие и роля на музиката като масова и лесно-достъпна развлекателна индустрия. Много нови стилове се появяват просто от работата на няколко конкретни артисти преди да им бъде лепнат етикета ‘движение’, често движенията в музиката се раждат внезапно от неформалната връзка межди няколко артисти и лейбъли. Няма съмнение, че хората правят умопомрачителни неща с музиката като изкуство, и че огромното разнообразие в модерната музика ще продължи и занапред, но въпреки това, то е нещо, което е или промотирано, или произведено от музикалната индустрия. Музикалната индустрия (и поп културата като цяло) се опитва да създава форми. Да вземем например пънка. Формата на пънка е това, което се продава, а не нейното съдържание, това е и основата за изкуственото създаване на нови жанрове. Пънк, хардкор, емо бандите, които гледаме по Mtv попадат в тази ниша на развлекателната индустрия, субкултурата съществува в една апатична консуматорска среда единствено чрез нейната повърхностна форма - гневна рок музика с шумни китари, трещящи барабани, асоциално поведение, неестетични дрехи и големи шарени гребени, към това могат да се прибавят и символите на младежката свобода и нонконформизъм като скейтбординг, графити и пр., които също маркетинговите стратези лесно превръщат в стоки. По този начин изключително лесно пънка и която и да е друга субкуклтура символ на младежкото бунтарство и контракултура се представят на масовата публика, чрез своята форма, а съдържанието и остава на заден план. Така стигаме до ситуацията, в която пънка може да значи съвсем различни и дори взаимно изключващи се неща за различните хора и социални групи. За масовата култура той съществува единствено като музикален жанр или младежки лайфстайл. Банди като Rage Against The Machine, System Of A Down, Rise Against, Anti-Flag може и наглед да демонстрират социална ангажираност чрез своите текстове, артуърк, видео клипове, интервюта и сценично поведение, но бъдейки част от популярната култура, те също са представени в своята форма, а не съдържание. Те имат социални/политически послания и се опитват да се представят като нонконформисти и алтернативно мислещи артисти, но това също върви с техния имидж като етикет на стоката в супермаркета. Може би ще кажете, че по този начин техните послания стигат до по-голяма аудитория и е по-добре да те слушат 1 милион души, отколкото 50 човека в Разград, но ние не сме съгласни - според нашите наблюдения може би само 2 или 3% от аудиторията на групи като Rage Against The Machine наистина се интересува по някакъв начин от социалните им послания, огромната част от хлапетата, които са им фенове просто слушат музиката в нейната форма без да им пука въобще за социалните идеи. Особено тук в България процентът може би е доста по-малък, защото тяхната музика е на чужд език и се тегли на мп3ки от интернет, т.е. не идва с книжка с текстове, "пропаганда" и арт. А пък банди като Rage дори са рядкост, по-голямата част от "тежката" музика, която се представя в медиите, няма никакво социално или политическо послание. Повечето албуми дори не вървят с книжка с текстовете. Там наистина няма истинско послание. Чрез увеличаване на броя на пънк бандите по Mtv и списания тип "Хай клуб" се увеличава броя на хората интересуващи се от пънк/хардкор, но не от пънк/хардкор субкултурата, а от пънк/хардкор като търговски артикул във все по-голяма степен. Докато "пепси-кола-макдоналдс" пънкарите стават все повече и повече, тези, които са част от ъндърграунд сцената си остават все толкова, дори може и да намаляват. Малцинство са тези, които ще се противопоставят на големите лейбъли и търговски марки, останалите ще ги подкрепят, защото им предлагат добре пакетирана и продуцирана пънк музика. За радост в ъндърграунд музиката нещата стоят по доста по-различен начин. Концертите са евтини, дори безплатни, а хлапетата са подстрекавани да правят свои собствени банди, не за да печелят пари от тях, а за да изразят своите идеи и да правят шум, независимо колко зле пеят и свирят, те правят това, което обичат, търсят се независими места за свирене, представени са алтернативни начини на живот - пътуване на стоп или наемане на малки микробуси, за да се отиде на концерт, разменяне на музика от ръка на ръка, вместо купуване. Участие на всички в процеса от началото до край без да има реална разлика между публика и артисти. Всичко от начин на живот до записване на песни и издаване на албум се прави DIY (направи си сам). Хлапетата сами правят свои ксерокопирани списания, в които могат да пишат за каквото си искат, ревюта на албуми на банди, концерти, лично отношение към дадена тема, докато лъскавите музикални списания дори и да напишат за някоя "ъндърграунд" или социално ангажирана банда, там тя ще бъде представена само откъм музикалните и качества, а посланието ще бъде представено по лесно смилаем за масовата култура начин, т.е. почти няма да го има, да не говорим, че лъскавите списания са пълни с реклами, повечето от които дебилни, сексистки и снобарски, призоваващи ни да си купим този или онзи музикален албум или фланелка на банда. В ъндърграунд музиката цялата тази история с издаването на албуми, търговия (мърчандайзинг) се правят по един етичен начин, като се търси коопериране, а не съревнование. Идеята е взаимопомощ и копродукция, а не съперничество и прецакване на другия. Всички ние разбира се сме част от тази алтернативна сцена, всеки по свой си начин. Нашите песни са на социална и екологична тематика, защото се интересуваме от тези проблеми, а когато си човека на сцената имаш възможността да дискутираш твоите политики (без значение какви са те) относно контра-културната сцена. Това е важно за нас, опитвайки се да не бъдем осъдителни се стремим към създаване на дискусия относно начините, по които тази сцена работи. Пеейки и говорейки за това как капитализма, консуматорското мислене, апатията и индустриализацията имат страшно негативен ефект върху живота в нашата и други страни, както и върху екосистемите и природата по целия свят, ние осъзнаваме, че едва ли ще променим мнението и начина на мислене на хората, но ще бъде добре да ги вкараме в критична дискусия. Искаме да създадем една независима креативна сцена и общност от алтернативно мислещи хора, вместо поредната апатична музикална сцена. Чрез подкрепа на независими проекти, некомерсиални медии и уебсайтове, локално произведена вегетарианска храна, автономни пространства за активизъм и изкуство, контра-културни събития и каквото и да е свързано с тази независима ъндърграунд мрежа ние създаваме начин на социално функциониране, различен от хомогенната поп култура. Музиката е част от развлекателната индустрия, която е всемогъща сила в обсебването на умовете на младите хора. Но ако премислим нашите идеи и използваме ъндърграунд сцената можем наистина да използваме музиката, като начин за водене на борба срещу социалната система. За нас са по-важни междучовешките отношения, отколкото материалните придобивки. За това според нас е много по-добре да отидеш на ъндърграунд концерт, където да контактуваш с други алтернативно мислещи хора, да споделяш свободното си време с приятели и да участваш в забавата без значение дали като човек с микрофона на сцената или в танците пред нея. Масовата култура печели за сметка на човешката депресия, чувство на несигурност, липса на любов, невежество и отчуждение. За това тези концерти наистина са ефективна алтернатива срещу тази система. Разбира се има толкова неща, с които можеш да бъдеш активен било то на улицата, в работата, в училище... просто не трябва да се оставяме апатията да ни завладее.

www.masquepalabras.org/blackcatcollective
www.diy.aresistance.net